Родът Недкови от град Плевен
Първоначалните данни за рода Недкови, с които разполагахме при започване на родовите ни проучвания, бяха от устните разкази на Невена Недкова пред Михаил Иванов, а също и от спомени на Милена Недкова – Сеест и Михаил Иванов за родителите и роднините им.
Друга част от данните са извлечени от документи, съхранявани в личните архиви на Михаил Иванов и Светлана Дяконова. Материалът, с който разполагахме, бяха два албума със снимки и картички, принадлежали на семейството на д-р Тодор Недков, както и документи за завършено образование , заповеди за назначение на работа и укази за награди. Картичките и снимките обхващат периода от 1901г. до 40-те години на ХХв. Друг източник на информация за членовете на рода бяха надписи на надгробни паметници на Централните софийски гробища.
Също така събрахме информация от биографична литература (книгата на Денчо Владимиров “Великият Агроном”), от генеалогични сайтове в интернет като “Станимер1697”на Борис Б. Станимиров, “Маминка” на Любов Винарова и от контакта, който осъществихме с г-н Христо Бръмбаров чрез GENI[1], който също предостави снимки и документи за общите ни роднини . Опитахме се са извлечем доколкото беше възможно сведения и контактите с други лица, свързани с рода : госпожа Барбара Мюлер, госпожа Светла Фингова, г-н Голосманов от София и др.
В процеса на изследването са използвани архивни фондове на Станимир Попстефанов Станимиров и на акад. Юрдан Трифонов, съхранявани в НА на БАН, както и документи съхранявани в Плевенския държавен архив и в Регионалния исторически музей град Плевен.
За историята на Плевенската държавна болница и работата на д-р Тодор Недков там е ползвана книгата на д-р Минчо Драгански “140 години болнично дело – Плевен”.
Първоначалните данни за рода Недкови, с които разполагахме при започване на родовите ни проучвания, бяха от устните разкази на Невена Недкова пред Михаил Иванов, а също и от спомени на Милена Недкова – Сеест и Михаил Иванов за родителите и роднините им.
Друга част от данните са извлечени от документи, съхранявани в личните архиви на Михаил Иванов и Светлана Дяконова. Материалът, с който разполагахме, бяха два албума със снимки и картички, принадлежали на семейството на д-р Тодор Недков, както и документи за завършено образование , заповеди за назначение на работа и укази за награди. Картичките и снимките обхващат периода от 1901г. до 40-те години на ХХв. Друг източник на информация за членовете на рода бяха надписи на надгробни паметници на Централните софийски гробища.
Също така събрахме информация от биографична литература (книгата на Денчо Владимиров “Великият Агроном”), от генеалогични сайтове в интернет като “Станимер1697”на Борис Б. Станимиров, “Маминка” на Любов Винарова и от контакта, който осъществихме с г-н Христо Бръмбаров чрез GENI[1], който също предостави снимки и документи за общите ни роднини . Опитахме се са извлечем доколкото беше възможно сведения и контактите с други лица, свързани с рода : госпожа Барбара Мюлер, госпожа Светла Фингова, г-н Голосманов от София и др.
В процеса на изследването са използвани архивни фондове на Станимир Попстефанов Станимиров и на акад. Юрдан Трифонов, съхранявани в НА на БАН, както и документи съхранявани в Плевенския държавен архив и в Регионалния исторически музей град Плевен.
За историята на Плевенската държавна болница и работата на д-р Тодор Недков там е ползвана книгата на д-р Минчо Драгански “140 години болнично дело – Плевен”.
За родоначалник на рода се смята Кочо Недков Гергицов, роден в село Брусен[2], Тетевенско, който впоследствие се заселва в град Плевен. Идването му в Плевен е преди 1864г., когато е роден първият му син.
Освен разказите на Невена Недкова до сега не сме открили допълнителни данни за живота на Кочо Недков.
Най-вероятно Кочо Недков е имал сестра, чието малко име не ни е известно. Тази сестра по мъж вероятно се е наричала Стоянова . За това съдим по много близките отношения на семейство Недкови с Райна Фингова – по баща Стоянова. От разказите на Невена Недкова и от снимковия материал, с който разполагаме може да се предполага, че Райна е близка племенница на Кочо. Невена Недкова е казвала, че Недкови и Фингови са първи братовчеди, а самата Райна Фингова е снимана на централно място на погребението на Кочо Недков.
Кочо Недков умира около 1908 г. Трябва да отбележим, че не разполагаме с никакъв документ и за смъртта на Кочо Недков освен снимка от погребението му. В иначе оживената кореспонденция на сем. Недкови с роднините им не се споменава нищо по този повод, както и по късно за смъртта на втората му съпруга. Може да се предположи, че тези писма за съжаление не са запазени.
Кочо Недков умира около 1908 г. Трябва да отбележим, че не разполагаме с никакъв документ и за смъртта на Кочо Недков освен снимка от погребението му. В иначе оживената кореспонденция на сем. Недкови с роднините им не се споменава нищо по този повод, както и по късно за смъртта на втората му съпруга. Може да се предположи, че тези писма за съжаление не са запазени.
[2] Село Брусен се намира в полите на Стара планина, на границата между Етрополския и Тетевенския Балкан, на 18 км североизточно от Етрополе и на 96 км от София. Брусен е едно от най-живописните села, не само в етрополска община,но и в Софийска област. Надморската му височина е 650 метра. Най-високата точка на землището е местността Тръсишето - 1250 метра. На изток граничи с Полатен и Черни вит, а на запад със село Лопян, на север с Малки Искър и Голям извор, а на юг със село Ямна. Населението на село Брусен винаги е било чисто българско. Около Освобождението тук са живели около 1000 души. След това нараства до 2000, а през 1957г остават 493 домакинства.Всички в селото говорят на чист български език, Търновски диалект. Вярата е източно-православна. Цигани и други етноси няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар