Вторият син на Кочо Недков и първата му съпруга Иванка е Георги Недков. На снимката на Г. Недков е младши офицер подпоручик. Правена е съвсем скоро след завършване на ШЗО. Георги Недков е роден на 20 април 1876 г. в Плевен. Служи в Плевен в 4-ти пехотен плевенски полк. Същият полк е в състава на 9-та плевенска дивизия при Дойран. Участва във войните на Южния фронт.

Георги Недков на фронта с другари – легналият; текст на гърба на снимката: “За Г-н Санитар. Подполковник Д-р Т. Недков, Началник болница в гр Одрин. 10 ХІІ 1916 г., позицията. Батко, Картичката ти получих. Децата добре ли са. От колко време си в Одрин. За Йорданчо се научих. Бог да го прости. Другите да са здрави. Аз съм добре. Фотогр. сме се в Ужово минал. година. № 1 и 2 са събалтарчетата ми. Англичаните бухат барабанен арт. огън, но само гарги да плашат. Целува те брат ти Георги.” По-късно семейството на Георги Недков се премества в София, където той работи като учител. Автор е на учебника “Политическа аритметика за държавните търговски гимназии и частните търговски училища” (Издава Хр. Трънков, бул. Дондуков № 61, 1921). Съпруга на Георги Недков е Людмила Николова Симова. Нейни родители са Стефка и Никола Симови. Людмила Недкова има сестра Стания, омъжена за подполковник Хараламби Гинев. Дъщеря им се казва Ганка. Георги Недков почива на 29 юни 1930 г. Погребан е на Централните софийски гробища в семеен гроб – парцел 26, ред 6, 1, където са погребани съпругата му, нейното семейство и децата им .

На снимката: Георги и Людмила Недкови и децата им Станийка, Никола, Хараламби, Георги, Стефан Георги и Людмила Недкови имат пет деца: Станийка, Никола, Харалампи, Георги и Стефан. Дъщерята на Георги Недков, Станийка (Тичка) Георгиева Недкова (по мъж Симеонова Кутева) е родена през 1902 г. Нейн съпруг е Симеон Кутев (1899 – 1969).

За спомен на стринка Мика и чичо Тодор. 30 ноември 1908 г, На стринка и чичко. Станийка 2 януари 1904 г. София

Колегиум през 1924г. лекарите на снимката: прави: вторият д-р Константин Хаджикостов, четвъртият д-р Минчо Попов, петият проф. Васил Моллов, осмият д-р Иван Попов, деветият д-р Николай Прозоровски, десетият д-р Димо Москов Лисичков; седнали: д-р Георги Кескинов , д-р Александър Смолянов, проф. Константин Пашев, д-р Тодор Недков, проф. Параскев Стоянов( състудент на Т.Недков от Франция), д-р Кокошчев и д-р Христо Тантилов (състудент от Монпелие) и др. Някои от лекарите на тази снимка присъстват и на снимката, направена на персонала на Първа хирургия през 30-те години, където вече работи синът на Тодор д-р Владимир Недков. Д-р Тодор Недков е дългогодишен председател на клона на Лекарския съюз в Плевен. През 1924 г. Тодор Недков е уволнен от длъжността управител-лекар на Плевенската държавна болница. Обвинението към него е, че е изоставен цимент за извършвания по това време строеж в болницата, но по-скоро е вследствие на партизански борби. Лекарският съюз с председател д-р Киров се произнася против уволнението и обявява бойкот на овакантеното място. Дирекцията на народното здраве с директор д-р Кисяков признава бойкота, но д-р Тодор Недков отказва да напише заявление, за да бъде възстановен на работа и през 1926 г. е назначен нов управител-лекар – д-р Пасхов. Михаил Иванов е получил информация за тези събития от разказа на д-р Пасхов . През 1928 г. д-р Тодор Недков е зачислен в списъка на доверените дружествени лекари на Акционерно застрахователно дружество в София “Български Феникс” по препоръка на Главния дружествен лекар проф. д-р Киркович . В застрахователно д-во “Български Феникс” д-р Тодор Недков работи до края на живота си. Продължава да поддържа връзки със съученика си от Петропавловсата духовна семинария Юрдан Трифонов, в чийто фонд в НА на БАН се съхранява писмо от д-р Тодор Недков със сведения за някои дейци от Плевенско: митрополит Кирил Видински, епископ Доротея Охридски, даскал Георги Димов, Иван Пеев-Плачков и Иван Рапончето. 15 ноември 1928, Плевен.

Д-р Тодор Недков е един от най-активните деятели на библиотечното и театралното дело в град Плевен. Тридесет години е член на Обществено образователно дружество “Съгласие” и е дългогодишен член на Настоятелството на Читалище “Съгласие” в града. Той е един от основателите на “Общоградски фонд при обществено образователно дружество “Съгласие” за строеж на библиотечна и театрална сграда в град Плевен, като седем години е председател на този фонд. От “Уставна преписка за общо-граждански фонд за изграждане на библиотечна сграда в гр. Плевен” става ясно, че д-р Тодор Недков е от неговите учредители на 14.12.1919г. заедно с Иван Печигаргов, д-р Ал. Смолянов, д-р Юрдан Хайдутов, инж. Косто Смолянов, подполк. П. Печигаргов. На същата дата д-р Тодор Недков е избран за председател на Управителния съвет на фонда . Членове на УС са: Минчо Славчев - касиер, Ячо Ст. Хлебаров – секретар, Илия Тонков, Никола Бърдаров, Иван Георгиев, Марин Милчев, Георги Домусчиев; допълнителни членове : Петър Кокилев, д-р Ал. Смолянов, Янаки Каралски, Никола Диреков и Пеко Симеонов. Контролна комисия : Илия Попов, Младен Найденов, Парашкева Крушовски; допълнителни членове : Христо Цонев и Нено Хесекиев. Д-р Тодор Недков участва активно в работата на УС на фонда. По негова инициатива се отправя призив към гражданите на Плевен за дарения за фонда. През 1921г. предлага да се направят постъпки за получаване на държавно място за строежа на двете сгради, като предлага мястото срещу Мавзолея. През 1921г. Тодор Недков дарява 500,- лева за фонда . През същата година към 31 април фондът разполага с 85.572,00 лева. На 17.05.1928г. д-р Т.Недков е преизбран за председател на УС. Като такъв присъства в и в протокол № 22 от 02.11.1928г. През периода 03.11.1929г. – 01.02.1930г. е член на УС. След тази дата името му вече не присъства в протоколите от събранията. Читалище “Съгласие”.Днес фондът съдържа 1153 библиотечни единици - основно книги, 18 ръкописа, 3 пергаментни листа, книги на чужди езици, издадени до 1878 г. Особено ценни експонати в сбирката са календар от 1617 г.- печатан в Москва, пергаментен лист от четвероевангелие - “Евангелие от Йоана” (ХІІІ в.), пергаментен лист от “Апостол” (ХІV в.), “Евангелие на арменски език” (ХІV -ХV в.), “Евангелия” (1759) г., “Вечен календар” (1818 г.). От списанията, които са излизали преди 1877 г., са показани “Любословие” -1844 г., “Смесена китка” - 1852 г., “Периодическое списание” - 1870. От старопечатните вестници: “Цариградски вестник” - 1851 г., “Дунавски лебед” - 1860 г., “Тъпан” - 1868” г.

През 1923г. името му е включено от плевенски общински вестник сред имената на заслужилите плевенци, живи ратници за културно повдигане на град Плевен, по случай празника на българската култура – 1 ноември. Той е почетен член на Запасно офицерско дружество “Отбрана” от сливнишките доброволци.

Д-р Тодор Недков може би е бил член или симпатизант на народно-либералната партия, ако се съди от близките му приятели, за които е известно, че са нейни членове. Такива са Тодор Табаков и Атанас Бояджиев. Също така във вещите му е запазен Алманах на тази партия. През 1927 г. Тодор Недков заболява тежко. Д-р Тодор Недков поддържа контакти със своите състуденти и приятели от Монпелие и техните семейства. Някои от тях са Т.Табаков – адвокат, предприемач, кмет на Плевен 1903-09.05.1908г., д-р Никола Петков, д-р Александър Смолянов, д-р Кокошков , инж. Печигаргов , д-р Йордан Хайдутов – завеждащ вътрешно отделение, д-р Сиромахов , инж. Косто Смолянов , д-р Бърдаров и др.

Т. Табаков

д-р Никола Петков

сан. подпор. Д-р Петков

д-р Кокошков

Д-р Сиромахов

д-р Йордан Хайдутов синът на д-р Хайдутов

семейство Табакови, поручик Ангел М. Маринов, д-р Бърдаров и семейството му. Семейство Мария и Тодор Недкови поддържат връзки с Парашкева’ Хинков, съпругата му Олга и сестрите му Рахила и Евгения. Те са роднини на брата на протойерей Антони Попов, Таки. Съпругата на протейерей Антон Попов е в роднински връзки с първия съпруг на втората майка на Тодор Недков. Неизяснена остава връзката на семейство Недкови с учителката от Девическото училище през 1875-1877г. Елисавета Попниколова, чиято снимка от около 1890г. със съпруга й и дете се пази в семейния албум. Както и с Иван Ценович.

Учителката от Девическото училище в Плевен Елисавета Попниколова със съпруга си и детето си. – около 1880-1890г.г.

снимка с посвещение от Иван Ценович – 30.11.1888г. Адреси на семейство Недкови в Плевен: ул. “139” № 1; ул. “Съгласие” , ул. “Св. Никола” , “църк. Св. Николай” и “срещу църквата “Свети Никола” . Става дума вероятно за една и съща къща, която през 60-те години е била отчуждена и съборена, за да се построи нова сграда. (предполагаем адрес по това време – ул. “Сан Стефано” № 40 А). Сега там се намира сградата “Дом на книгата”.

Д-р Тодор Недков почива на 11 май 1933 г. на 68 години .

Некролози, съобщаващи за смъртта но д-р Тодор Недков от Общоградския фонд при обществено образователно д-во “Съгласие” и от Зап. Подофицерско дружество “Отбрана”.

В началото на декември 1917 г. Народното събрание приема закон за откриване от 1 януари 1918 г. на Медицински факултет на Софийския университет. През януари 1918 г. Академичният съвет на Университета се произнася за създаването на факултетна комисия, която да прецени трудовете на кандидатите за професори и направи избор за съответни кандидатури, които да представи на Академичния съвет, като членовете на тази комисия не могат да бъдат избирани за професори. В чл. 316 на закона Народното просвещение за създаване на медицински факултет се казва: “При отварянето на нови факултети определеното число професори за конституирането на факултетните съвети се избират от академическия съвет по препоръка от една комисия съставена от специалисти….Членове те на комисията са 7 (5 специалисти и 2 титуляри от сродни катедри….) Специалистите за комисията на медицинския факултет се избират от Академическия съвет измежду представените от Върховния медицински съвет 8 лица.”д-р Стефан Ватев Медицинския факултет в София и неговото откриване. София, 5 октомври 1918 г. В тази брошура д-р Стефан Ватев прави своите възражения по повод неспазване на процедурите при създаването на Медицинския факултет в София.Върховният медицински съвет избира за член на тази комисия и д-р Тодор Недков заедно с д-р Тодоров, д-р Тянев, д-р Ценов и д-р Ив. х. Иванов. Единствено д-р Недков е представител на специалността хирургия. Другите лекари, въпреки изискванията на закона не са били специалисти. Към средата на 1919 г. приключва изборът на първите шестима професори – по вътрешна медицина д-р Васил Моллов, по хирургическа пропедевтика – д-р Параскев Стоянов , по очни болести – д-р Константин Пашев , по съдебна медицина – д-р Атанас Стоянов Теодоров, по ушни, носни и гърлени болести – д-р Иван Кипров и по хигиена – д-р Тошко Петров. На 16 април 1919 г. временната факултетска комисия в състав професорите В. Моллов, П. Стоянов, К. Пашев, Ив. Кипров, Т. Петров и Ат. Теодоров се преобразува във Факултетски съвет на Медицинския факултет с декан проф. Ив. Кипров и секретар проф. Ат. Теодоров .

На 13 ноември 1919 г. запасният санитарен подполковник Недков Тодор Кочев е награден с Народен орден за военни заслуги.

С царска грамота № 534 от 20 октомври 1922 г. на д-р Тодор Недков е награден с Командирски кръст от Народен орден за гражданска заслуга. През 1920 в Плевенската държавна болница се лекуват болни и ранени руски военни.

Медицинските сестри на снимките са Лидия Пулева, сестра Генчева и сестра Николова – Лефтерова.

“…на добрую память от благодарных русских раненых…”. 23 май 1920г.

рисунка, подарена от руски войници и офицери от Добрармия

Янку Ив. Искимжи

По време на Първата световна война Тодор Недков е началник на военна болница в Одрин през 1916г, а през 1917 г. е началник на местната военна болница в Търново. През 1918 г. началник на военната болница в Плевен. Според автобиографията на дъщеря му Невена Недкова, по време на войните /1912 – 1918 гг./ Тодор Недков е ръководил девет военни разпределителни болници в гр. Плевен и страната, където изпълнява и задълженията и на хирург. “Условията на работа в Плевен през време на войната са изключително трудни. Лекарите са момилизирани. Единствени в града са : д-р Т.Недков – управител на болницата, завеждащ хирургическото отделение, началник на всички военни болници в гр. Плевен и окръжен лекар. Негов помощник е Гочо Москов от Севлиево”. “140 години болнично дело – Плевен (1865-2005)” д-р Минчо Драгански.

Санитарен подполковник д-р Тодор Недков

картичка от ранения подпор. Васил Н. Злистратов

Лекари и медицински сестри в болницата в Плевен.

Мобилизирани лекари от Плевен (1916-1918).Седнали – вторият д-р Т.Недков, третият д-р Стефан Спасов

Седнали д-р Хайдутов, д-р Недков, д-р Смолянов. прави д-р Сиромахов и д-р Кокошчев.

Писмо от д-р Стефан Ватев Проф. д-р Стефан Ватев е български лекар, първия български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член на БАН от 1898 г. Завършва медицина в Лайпциг с докторат и специализира детски болести в Берлин. През 1905 г. е назначен за ръководител на Детско отделение в Александровската болница в София - първото създадено в България. Лекарите Ст. Ватев, М. Русев и П. Ораховац имат особени заслуги за откриването на Медицинския университет в София, най-старата институция за висше медицинско образование в България, основан е с декрет на цар Фердинанд през 1917 г. като Факултет по медицина към Софийския университет. Те подготвят болничните отделения на Александровска болница за нуждите на бъдещите клиники на факултета и организират обучението на преподавателски кадри. По инициатива на Ватев, Киров и Павлович, през 1918 година започва строеж на нова сграда на Александровската болница, завършена през 1926 г. Там е изградена детска консултация през 1924 г. - първата здравно-съвещателна станция за майки и деца, където Стефан Ватев на обществени начала дава съвети за отглеждането и храненето на децата. От 1920 г. е доцент в Медицинския факултет на Софийския университет, става през 1923 г. професор и пръв титуляр на през 1919 –1920 г. създадената Катедра по педиатрия (детски болести) от 1923 до 1936.Стефан Ватев е член на Антропологическото дружество в Париж, на Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, на Германското дружество по педиатрия и др. Събира над 400 народни песни, публикувани в „Периодическо списание...“. Почетен гражданин на Ловеч (1936 г.). Уикипедия